Nathaniel Vermont.▲
Posts : 2
Join date : 03.01.2014
 |  Заглавие: you can't break a broken heart  Пет Яну 03, 2014 3:59 pm | |
| Стаята бе тъмна като самата нощ навън, може би дори по-тъмна, единствено слабата междулива светлина, която хвърляше една малка лапма на луксозната масичка в хола напомняше макар и слабо, че тук има някого. Натаниел седеше отпуснал тялото си на дивана и пиеше любимия си скъп бърбан в опит да удави мъката. Малкото светлина в стаята не бе достатъчна да освети помощение и красивото му лице бе останало скрито в мрака, и по-добре, защото той не би искал да видите тъгата и болката, които сега бяха изписани на него, но заедно с тях в очите му можеше да се прочете и неуписуем гняв. Тя го бе напуснала. Шибаната кучка го бе напуснала след четири години брак, а той й бе посветил целия си живот. И за какво? За да може тя да реше да избяга с най-добрия му приятел и да загине в глупавия си опит да намери щастието. Натаниел й бе дал всичко, бе посвеил живота си, сърцето и душата си на тази жена, бе се разкрил изцяло пред нея, остави я да го познава по-добре от всеки друг и накрая тя го предаде. Яростта, която чувстваше сега не можеше да се сравни с нищо, което бе изпитвал преди. В момента дори се радваше, че е мъртва, това заслужаваше задето бе постъпила така с него и той с цялата си душа се надяваше, че кучката ще гори в Ада. Там бе мястото й. Но частта от него, която разсъждавааше трезво макар и скрита зад гнева и болката знаеше, че той всъщност не искаше това. Искаше тя да е тук с него сега, да може да я държи в ръцете си, да я целува, да я защити от този ужасен свят и знаеше, че ако сега тя можеше да влезе през вратата би я приел с отворени обятия и би забравил, че тя го бе напуснала заради друг. Само ако можеше сега да е тук с него, но не можеше. Неговата единствено и голяма любов бе мъртва, времето й бе било открадното и сега тя лежеше на няколко метра под земята след погребението, което й бе организирал. Изправих се светкавично бързо сякаш се будеше от някакъв кошмар и захвърли стъклената чаша към една от стените. Чу се звука от счупването на скъпия кристал, а след това и падането му на земята, разпилявайки се разбит на хиляди малки парченца точно както бе разбито и сърцето на Демонт сега.
- По дяволите... - изруга младия мъж и се хвана за главата. Това не можеше да е вярно. Наталия не можеше да е мъртва, не можеше да е загубил единствения човек, който някога бе обичал и пред който си бе позволил да бъде себе си. Не можеше. Взе сакото си и побърза да излизе от празния апартамент, затръшвайки вратата зад гърба си, когато излезе навън хладният въздух прониза костите му и накара кожата му да настръхне. Тръгна бавно по улицата, мушнал ръце в джобовете на палтото си и скоро изчезна като сянка някъде в мрака, не остана следа нито от него, нито от болката му. | |
|
Die Reimschmied
Administrator
Posts : 975
Join date : 17.08.2012
| | Заглавие: Re: you can't break a broken heart Пет Яну 03, 2014 4:00 pm | |
| | |
|
Nathaniel Vermont.▲
Posts : 2
Join date : 03.01.2014
| | Заглавие: Re: you can't break a broken heart Пет Яну 03, 2014 4:05 pm | |
| | |
|
Die Reimschmied
Administrator
Posts : 975
Join date : 17.08.2012
| | Заглавие: Re: you can't break a broken heart Пет Яну 03, 2014 4:08 pm | |
| | |
|
Sponsored content
| | Заглавие: Re: you can't break a broken heart | |
| |
|
