Барът.

Spoiler:

Сбъркана работа е това нещо наречено съдба. Може някой да я контролира или пък ние да си я контролира ме, но тя пак си е сбъркана въпреки всичко. Въпреки че на моменти повечето хора са склонни да вярват, че тя е предначертана, защото често пъти нямаме избор и се превръщаме в същества, които преди сме мразели... За щастие това не се е случило на нашата геройня Али. Тя не е избрала съдбата си, но не се е и противила много. Харесва й да сбъдва мечтите на хората. Да гледа как лицата им биват огряти от щастието, когато получат всичко, което някога са искали, докато си представя как една година по-късно безпощадно отнема животът им и ги изпраща до полетът на смъртта.
Винаги се е забавлявала да гледа, как хората молят за отсрочка и да променят договора за да се порадват още малко на щастието, както днес например. Но не е нужно да ви разказвам прекалено кърваво е и ще се наложи до поставят доста цензура. За това ще ви кажа само какво направи след като си изпълни задачката. Александрия най-покорно отиде до най-близкият бар и на мина съвсем бързо през бара без да се задява с бармана и на бързичко си взе бутилката уиски и една чашка и се запокити в най-близкият ъгъл до пожарният изход. Там тя спокойно се облегна на стола си и си вдигна безцеремонно крачетата върху съседният стол. Сипа си заслуженото питие и доволно отпи.

Работа, работа и пак работа и никакво време за забавление. Ноа се разхождаше наляво надясно из Окръзите и гледаше всичко да е спокойно за хората под негова опека. Затова в последно време не му оставаше да се забавлява като хората, да направи някоя шега на някои от Онези с властта ей така за кеф.
Та както си вървеше мина покрай един от много заведения наоколо и реши какво пък и влезе вътре.Обстановката бе хубава и нямаше много хора наоколо.Първата му работа бе да отиде до бара и да си вземе нещо за пиене.Правейки знак на бармана да дойде той се огледа наоколо и зърна в един ъглите познато лице и се усмихна леко. Барманът дойде и Ноа си поръча скоч с лед и след това заедно с чашата си се насочи към тъмния ъгъл.
-Толкова си щастлива и празнуваш явно е било нещо голямо-започна той като се приближи до нея и седна без да пита все пак БФФ.
В началото когато започна Ноа знаеше че ще има нужда от съюзници и приятели по високите етажи на веригата.Макар че по онова време той беше Дезертьорът и бе само един знаеше че след време и други ще последват неговият пример и като го направеха щяха да имат нужда от помощ и закрила, затова той започна да се сприятелява и да изпълнява различни задачи в последствия хората щяха да са му задължени и щеше да използва тези услуги за да помага на онези които решат да напуснат системата.
Пак се отнесе в мислите си та важното че той и Али стана доста добри приятели в началото всички бе само професионално но стечение на времето те станаха приятели.
След като седна той отпи от чашата си и се усмихна на момичето срещу него.

Беше трудно да не забележиш Ноа, когато влезеше някъде особено в този окръг. Всичко го познаваха и искаха да са му приятели или да им помогне с нещо. Така че Али веднага го забеляза, въпреки че на него му трябваше време за да я види. Значи се е справила добре, щом не я забелязваха веднага. Искаше и тя малко спокойствие от време на време.
- Е чак пък, голямо... Трябва да се научим да се радваме на малките неща в живота - усмихна се леко русокоската, знаейки, че явно алкохолът вече й влияе. Но в това нямаше проблем. Нямаше да е нито първото й нито последното й напиване в този така хубав живот.
- Добре де, беше си наистина грандиозно, може би заслужава по-голямо парти, но дори аз се изморявам - отпи от чашата, в която се мъдреше течността с цвят на тъмен мед.
Събирането на дългове наистина си беше изморително понякога, въпреки че сама искаше да го прави и рядко оставяше нещата в ръцете на съдбата, която сигурно с удоволствие би й свършила кървавата работа.
- А ти? Само работиш напоследък не ти остава много време за приятелите, като мен - "любезно" намекна Али. Всъщност тя не обичаше намеците. Тя в повечето случай беше директна. Рядко говореше със заобикалки и намеци.

Той я погледна но не каза нищо веднага само доближи чашата до устните си и отпи малко от течността вътре
-Е знаеш, как стоят работите, трябва да се погрижа за толкова хора които са решили да напуснат системата и искат живот без заплахи за тях и тези които обичат-каза той и се усмихна леко
-Е, винаги ще успея да намеря време за приятелите си, особено за теб драга-отвърна и и намигна леко.
Той се огледа наоколо и хората ги наблюдаваха и като видеха че и те ги гледат извръщаха на другата страна.На Ноа му стана смешно и се обърна към своята събеседничка
-Ще споделиш ли с класа за последното си начинание-попита той и отпи малка глътка от скоча си и я погледна 
Винаги му е било интересно как се оправя с клиентите си след годината им изтече всеки път е нещо ново и иновативно, но този явно бе надминала себе си.
Ноа познаваше останалите господари на Унус и си имаше взимане даване с тях.Осен с али той се разбираше доста добре и с Оракулът а Офицерът и Банкерът имаше само професионални взаимоотношения.
Опа пак се отнесе, проклето ADHD, понякога е от полза, а понякога не. Ноа тръсна лекичко глава да се съсредоточи и пак погледна Али и като че ли алкохола започна да я хваща а може би не кой знае.

На лицето на Али изгря една широка усмивка. Може и да обичаше да убива безмилостно невинни хора, но не беше безчувствена... просто понякога я обхващаха, убийствени настроения.
- Щом настояваш - остави тя чашата си на масата и се повдигна леко, защото съвсем се беше излегнала. - Беше вдигнал голям банкет, все едно празнуваше края на животът си - изсмя се Али. - Всъщност празнувал повишаването си от хирург във директор на болницата, заедно с красивата си съпруга. Повишаването си благодарение на желанието, което аз изпълних и хубавата съпруга, която благодарение пак на мен има. Жалко беше, че трябва да усоята всичко - русокоската отново се облегна назад. - Трябваше да видиш лицето на горката жена, когато се появих и го прегърнах, като първи приятел. Сигурно беше готова да вдигне скандал - тя отново отпи от уискито. - Но знаеш ли кое беше най-обидно, извлече ме от партито все едно го засрамвам с нещо или пък съм някоя негова стара грешка ХА! - извъртя надменно очи Александрия. - На всичкото от горе, когато ме заведе в библиотеката ми, каза че съм нямала право да съм тук. Че не съм можела да се появявам така... не било част от сделката - на лицето й се плъзна зловеща усмивка. - Знаеш ли колко бързо му показах, кое е част от сделката... Трябваше да чуеш писъците на жена му когато го намери 15 минути по-късно. Беше си същинско шоу на ужасите. Доста се поувлякох този път, но той си го заслужи. Не мисля че остана книга в стаята по която да няма кръв.

-Леле, тоя направо си го е просил. Да се отнесе с теб така сякаш си никоя, ако се има на предвид че богат благодарение на теб.Чудно ми е как си изтраяла до библиотеката-каза Ноа и я погледна
Той отпи от чашата си и се огледа наоколо нямаше кой знае колко хора наоколо но това не пречеше на никого.
-Интересно му хората правят сделки с теб и след като мине една година повечето от тях се правят че не те познават, сякаш като забравят за теб сделката която са направили също ще изчезне.-отвърна той без да я поглежда.
Ноа никога не правил сделки с нея при никакви обстоятелства, харесваше я като приятел и не би искал да развали отношенията си с нея.Имали са взимане даване през годините-услуги по точно но не и сделка.
-Някакви планове за по нататък -попита я той и я погледна

Александрия отново се облегна на стола си и се настани по-удобно.
- Това си е чисто човешка природа... по-скоро щраусова. Един вид, ако аз не виждам проблема и той не ме вижда - Али се усмихна надменно, както често правеше и отпи от чашата си с уискито. - Предполагам, че после им е гадно, че са избрали мен пред дявола, но съм сигурна, че аз съм сто пъти по-красива.
Аександрия погледна към чашата си и там още нямаше кой знае колко алкохол, за това смело изсипа доста голяма част от шишето там и дори за малко да разлее. Явно на някой много му се пиеше.
- Хората със сигурност не са най-интелигентните същества, на този свят.
Обаче Али хич не си пестеше алкохола, щом вече започна да пие и втора чаша от уискито. Щом нямаше сили да вдигне купон, поне да си се напие като хората и да се позабавлява. Туко виж успее да направи някоя и друга сделка.
Всъщност като се сети за сделки сега осъзна, че Ноа, никога не искал нищо от нея. Освен някоя малка услуга. Честно казано като се замисли би изпълнила за него почти всичко, но силите й си имат цена, която трябва да бъде платена. Съдбата винаги си иска своето.
- Ами честно казано нямам планове. Ти се ме знаеш аз обичам да се нося по течението, така е най-забавно - каза тя и направи движение с ръка като вълна.
- Ами ти каква работа те занимава напоследък и какви са ти плановете за напред? - попита с надежда и тя да може да се намърда измежду задълженията му. Правеше й се нещо интересно и разнообразно напоследък.

-Както винаги-каза той и се усмихна
-Моите планове ли, както винаги да бдя над моите хора да не им се случи нещо лошо, нали ги знаеш Онези винаги се чудят как да ме прецакат, те опитвам аз успявам да прецакам тях.Понякога им се усмихва късмета, но нищо животозастрашаващо.
Ноа доближи чашата до устата си и отпи малка глътка.
-А да не забравя когато му се удаде възможност правя и по някоя шега тук там из окръзите ей тъй за майтап-отвърна той и се засмя леко на това.
Спомни за органите на реда които обстрелва с миризливи снаряди беше невероятно, горките сигурно щяха да смърдят на лошо поне с дни.
Леко се отнесе за миг какво да се прави, такъв си бе той
-Иначе нещо по специално от това не-продължи той и се засмя леко
-А ми от към лични отношения, някой грабна ли сърцето ти или все още чакаш рицарят на бял кон-каза той и се подсмихна леко

Александрия кротко поклати глава.
- Рицарите отдавна умряха Ноа - гласът й се беше снишил, а на лицето й заигра мека усмивка. Сигурен знак, че алкохолът е започнал е да я хваща. - А и не мисля, че съдбата ми е отредила нещо подобно. Можеш ли да си ме представиш мен, с някой мъж - тя поклати отрицателно глава. Кой би искал за гадже, момиче което изпълнява желание в замяна на един човешки живот. Това си беше нещо жестоко и не човешко за повечето хора.
- Аз съм момиче, което изпълнява желание срещу човешки животи. Това е все едно да направиш сделка с дявола, но по не честна. Той дава повече години отсрочка - каза момичето и вдигна рамене и взе чашата си от отново отпи от уискито, което преминаваше през гърлото й бързо и меко. Значи беше хубаво уиски.
- И като заговорихме за любов... нещо по-така около теб? - на лицето й плъзна палава усмивка.

-И при мен така, няма кой да ми топли леглото в дългите студени нощи за съжаление. И не се намерил Чаровният принц, който да ми спре дъха-отвърна той и се засмя леко
Не бе тайна че Ноа бе бисексуален с по голямо предпочитание към своя пол , но ако някое момиче му хванеше погледа защо пък не
-Да вдигнем тост за "чаровния принц" където и да е той сега-каза той усмихна се леко и отпи голяма глътка от чашата си
-Че защо да не си те представя с някой мъж виж се само, млада красива и преуспяла мечтата за един мачо -отвърна той и се засмя
-Да сменим темата че нещо много се разнежихме-отвърна той и я погледна
-Разкажи ми за най интересните си сделки, които си имала до сега имало ли е нещо с което си мислила че едва ли би могла да се справиш-отвърна той и я погледна

Али изпи доста когато той вдигна наздравица за "принцът". Лично не съжаляваше, че няма такъв човек до себе си. Просто никога не е изпитвала това чувство не знайно и за нея, защо. Никога не е имала нужда да споделя с някого бремето си. Явно е създадена без тази опция, нещо което не я плашеше, но някак си беше странно на моменти.
- Ами има доста такива за очудване, като се има предвид факта, че много от хората са доста алчни и винаги е почти сигурно какво ще искат - каза тя обяснявайки с леко замислено изражение. Рядко обясняваше и говореше за работата си. - Дарбата ми е устроена, така че мога ди изпълня всяко едно желание, което поискам. Понякога обаче идва проблемът за взимането на дълга - това й навя спомени за ранните й години, когато правеше грешки и това й костваше много. - Никога не трябва да се сближавам с хората, с които правя сделки. Дългът трябва да бъде върнат и ако аз не го взема го прави съдбата. Трябва да има равновесие... В началото правех грешки и това ми костваше много. - Отпи от уискито и лицето й беше помръкнало, като се сети за миналото си. - За това например никога не бих направила сделка с теб - направи кратка пауза и реши да смени темата.
- Но съм имала и интересни сделки и искания. Но някои са доста предсказуеми. Дойде ли някой, с лукава усмивка на лице значи иска пари. Ако е тъжен или иска да върна някой мъртъв или да му върна стара любов, но такива неща отказвам да правя... Помня един път дойде един човек, които искаше да бъде разорен, така и не разбрах мотивите му. Само ме увещаваше да го направя и го направих. Това сигурно беше най-странното желание - каза с насмешка Али и отпи от уискито. - Имах и един мъж, които дойде и поиска да променя сексуалното му ориентация и това не го разбрах - поклати глава.

-Хора всякакви желания също-отвърна той и я погледна и се усмихна
-Но не мисля че дори и ти можеш да създадеш истинска любов такава която я има в книгите.Любов от пръв поглед-продължи той и се усмихна леко на това
Често си бе мислил за това ,вярно имал бе доста връзки с мъже и тук-таме с някоя жена но нищо такова както казват хората да те разтърси из основи.Той разтърси глава не харесваше такива мисли да се навъртат наоколо и когато започнеха той ги прогонваше караха го да се чувства леко депресиран а той не харесваше това.Обичаше да е усмихнат и весел и леко отвеян, това бе той, но понякога тези мисли бяха по инати и от него и заливаха и той изпадаше в такива състояния и си мислеше за любов хей не го съдете така действа умът му.
Той тръсна леко глава и се огледа наоколо отново да е сигурен че е в реалността , а не някъде из мислите си.
Той вдигна чашата и изпи цялото съдържание на един дъх и след това направи знак за още едно. След около минута сервитьорката му донесе друга  чаша със същото.
-И тоя с желанието за разорение разбра ли какво стана после или го остави така, аз щях да се поинтересувам и да поразпитам тук таме ей тъй от любознателност-отвърна той с широка усмивка .

Алексндрия кимна в знак на съгласие.
- Точно за това и не изпълнявам тези желания. Това трябва да е нещо естествено, а не нещо предизвикано чрез магия - Али отпи от чашата си и отново мисълта й се отклони към темата за любовта, докато наблюдаваше Ноа. Той често се отнасяше в мислите си и понякога не внимаваше, но това не беше нещо ново. Дали на него му липсваше това да има някои с който да сподели бремето си? Сигурно. Той си беше нормален за разлика от Александрия, която никога не беше чувствала истинска любов.
- Ами до колкото разбрах, бил спечелил наскоро от лотарията. Може би не е издържал на напрежението, от това всеки да му иска пари - сви рамене в знак на предположение. Често се случваше така с хората, които не знаеха какво да правят, когато получат желаното. Като куче, което гони кола, но не знае какво да я прави като я захапе. Тя отново отпи от уискито си и на дъното остана съвсем малко течност.
- Значиии не планираш нищо голямо? - попита с малка надежда и се усмихна, но вниманието й бързо беше отклонено. В бара влезна един познат... клиент. Неговият дълг нямаше да бъде взет скоро. Той огледа бара и я забеляза чак накрая, но нищо не каза. Дори не й кимна или направи някакъв жест в знак на поздрав. Отклони поглед с безразличие и отиде до бара, а синьо-ледените очи на Али го следяха.

-Нищо интересно с което да те заинтригува само някоя пакост и други такива-отвърна той и я погледна , но очевидно тя бе разсеяна с нещо друго.Той проследи погледа и към един доста добре изглеждащ господин.Очевидно и господина я забеляза и след това направо я отряза сякаш тя не съществуваше.едно бе да го чува от Али, а съвсем друго бе да го види съсобствените си очи
-Леле това е направо си бе направо...-започна той но се спря като видя нещо непознато в очите на Али, можеше да се закълне че това бе болка, но остави нещата така.
Той се обърна и се загледа в господна и следващия миг въпросния скочи и започна да ръкомаха ръце около тялото си и да крещи нещо за паяци и тем подобни. Ноа се усмихна леко докато наблюдаваше мъжът да бяга панически от страх от клуба.Дезертьорът не каза нищо само се усмихна леко и се обърна към Али.След това направи знак към сервитьорката и каза да донесе още пиене.
-Ако искаш, мога да те включа някоя по безобидна шега, ако искаш-каза той сякаш нищо не бе станало.
След малко сервитьорката се върна с пиячката и след това се обърна да вземи други поръчки от хората.

Александрия наблюдаваше мъжът с леден поглед. Понякога просто не обръщаше внимание на тези безразлични погледи, защото беше разсеяна от нещо друго или имаше работа за вършене, но когато беше в такова отпусната и спокойно настроение нещо такова можеше да е разбие. И явно това си личеше, защото Ноа доста гадно му се навря в главата и го накара да побегне с писъци.
Когато изпълнеше нечие желание тя по някакъв начин се обвързваше с даденият човек. Хората идваха при нея за да сбъднат най-съкровените си мечти и тайни и магията знаеше това. Всяко желание оставяше следа в душата на Али. С времето започваше да не обръща внимание на тези неща. По-лесно й беше да ги приеме за даденост, но все пак те си бяха там. И не благодарността, която показваха хората понякога е нараняваше.
Тогава си спомняше детските си години, когато магията беше невинна и само я подтикваше да изпълнява желания с истински труд, а не само както сега да щракне с пръсти.
- Нямаше абсолютно смисъл да го правиш Ноа - на лицето й се плъзна мрачна усмивка. - Той така или иначе ще си получи заслуженото - тя до изпи течността в чашата си и сипа наново. Бутилката скоро щеше да се изпразни и това не й харесваше. Погледна към Ноа, който я гледаше някак загрижено. Тя леко се намръщи, докато схване. - Чакай нали не си си помислил, че между мен и него има нещо - тази мисъл я накара искрено да се разсмее. Преди малко бяха говорили, за това. - Не, това просто е свързано с магията с желанията. Трудно е за обяснение. Той е просто клиент, като всички други - нямаше как да му обясни за това как действаше магията, която си имаше своята тъмна и светла страна, която оставяше следи в душата й.
- Само ми кажи за каква шега става въпрос и съм в играта - каза тя за да смени темата. От време на време и се случваше да говори за тези неща, но винаги гледаше да избяга от темата. Разбира се, ако Ноа настояваше може би щеше да му разкаже, но разговорът щеше да поеме в тъмна посока.

Той я погледна за секунда и избухна в неудържим смях, няколко хора се обърна към него да видят какво става и след това отново се върнаха към това което правеха преди това.
-Извинявай за това , но ти направо ме уби, защо си помисли такова нещо.Отвърна той и я погледна
-Е ти си ми приятелка и аз правя всичко за приятелите си, а и бе някак забавно да съживя страховете му, кой да знае че такъв мъжага се страхува от паяци е от една страна го разбирам те са толкова брррррр-каза той и леко потрепери от споменаването на паяци не ги харесваше особено.
-честно казано все още не знам не съм измислил нищо чакам да ми дойде вдъхновението и когато това стане да се надявам да е нещо голямо-продължи той и отпи от чашата си и се усмихна.
Истина бе това покрай толкова работа не му оставаше време за него и за неговите пакости, обичаше да пакости на хората особено на тези с власт които я използваха за да се облагодетелстват,но Ноа се опитваше да промени това всяко седмица се появяваха все повече жители на окръзите които искаха да станат дезертьори и затова той трябваше да е тук и там и да се оправя с хората и дам помогне с новият живот.
-Приемам предложения ако имаш такива-каза той и я погледна с лукаво.

Александрия веднага загърби случката, която се беше случила преди по-малко от минута и вече почваше да мисли върху нещо интересно и оригинално.
Поппринцип официално тя не взимаше страна. Предполагаше се че тя трябва да помага на всички еднакво. Но всъщност така и не се беше срещала официално с никои от лидерите и не ги познаваше много добре. А и като гледаше накъде върви тяхната прословута система, май хич и не искаше да ги познава. Дезертьорите ставаха все повече и повече. Али никога не си беше мислила какво ще стане ако настане истинска война. Предполагаше се, че трябваше да стои на страна, нали? Или трябваше да подкрепи някоя от страните?
Тя отпи от уискито си с надеждата в главата й да се появи някоя интересна и щура идея, като тези на Ноа, от къде ги измисляше тия щуротии този човек. Какви ли неща не беше правил. Някои бяха наистина страшно забавни за гледане от страни.
- Беше ли пращал любовно писмо на един лидер от друг? - попита замислено Али. Вече не можеше да си спомни всички лудории на Ноа. Бяха прекалено много.

Той я погледна и поклати отрицателно глава
-Няма смисъл те се познават добре и веднага ще се усетят че не от един от тях-продължи той и отпи от чашата си
-Но ако измисля нещо наистина интересно ще ти се обадя.В последно време има толкова много нови дезертьори, че не ми остава време за мен самият-продължи той и се облегна назад
-Но скоро това ще мине. Веднъж на няколко години има такъв бум и след това всичко утихва сякаш нищо не е било и така нататък-продължи той
-А при теб има ли нещо такова както при мен или от дъжд на вятър-попита той Али и я погледна и след това отпи от скоча си

Сигурно беше прав за това за лидерите. Но както казахме тя не ги познаваше и нямаше от къде да знае. До изпи уискито в чашата си и си сипа още. Погледът й обаче започна да се замъглява, а бутилката започна да се изпразва... Предстоеше най-интересното.
- На неравномерни и дразнещи приливи и отливи. Понякога ме влудяват, но не мога да откажа на всички - сви рамене безпомощно. Понякога наистина й се случваше да отказва наведнъж на доста хора. По редица причини. Понякога когато много хора искаха едно и също нещо по едно и също време... тогава можеше да настъпи хаос и баланса да се разруши. Например не можеше за една година 20 човека наведнъж да станат милионери тогава ще настъпи обезценяване на парите нищо, че тези милионери щяха да живеят само по година.
- Най-дразнещо е когато сто човека подред поискат едно и също нещо... Направо е отчайващо - поклати глава и отпи от вече пълната чаша уиски.