Настя Иванович | псевдоним: Кензи| 23 години | повелител | дезертьор
- Пожалуйста, не уходи.* - майчиният глас наруши тишината с тъгата си и умолителното звучене.
Момичето обаче бе решено - щеше да напусне дома си и да поеме пътя на дезертьор, щеше да се бори срещу системата, целеше нещо по-добро и още от сега се уверяваше, че ще намери съмишленици.
- Я должна идти, но я вернусь. Вскоре. Очень скоро.** - заговори спокойно, целейки да успокои старата жена макар и с явни лъжи.
Щеше да се върне ли? Съмнително. Почти невероятно. Навярно щеше да се изгуби по скитническия си път, да бъде погълната от приключенията си, а може би дори убита от някой неприятел. Но трябваше да тръгне. Искаше го.
Целуна майка си по челото, сякаш за последно, а после тихомълком излезе.
* Моля те, не тръгвай.
** Трябва да тръгна, но ще се върна. Скоро. Много скоро.
---
Едно движение на ръката й бе достатъчно, че да накара склада за оръжия да избухне в пламъци. Разнесе се вонята на изгаряща човешка плът, идваща от труповете на вече убитите няколко войничета вътре - все пионки на системата.
- Ще те хванат! Ще си платиш затова! Уверявам те, сама ще видиш скоро.
Уплашеният глас на последния оцелял, сега хванат от нея и съвсем целенасочено измъкнат от пламъците, вече успяваше да лази по нервите й. Хленчещ идиот! Не стига, че го бе пощадила, а той имаше наглостта да я заплашва.
- Тръгвай си! - нареди му заповеднически.
- Изчезвай колкото се може по-бързо и им кажи за станалото! Кажи им, че Кензи е била тук .. и че ще се върне отново.
Това бяха нейните малки заплахи към системата, сякаш предвещаващи нещо голямо. Така тя ги разиграваше - периодично, ненадейно и изненадващо. Но намеренията на това смело, свободолюбиво и леко наивно момиче не бяха никак толкова малки.
Пет Фев 28, 2014 1:19 pm by Alina Grace
