And I've seen him with girls of the night, he told Roxanne to put on her red light.

Смугло хлапе лежеше на операционната маса с отворена глава. Следващият бе той. Огледа се. Четирима въоръжени с черни маски на палачи върху лицата, които мълвяха непознат език, докато ръцете му трепереха. Беше едва на двайсет и пет. Джон Симор Пейн Четвърти. От Алабама. Помнеше лицето на Миранда, целунато по бузите от слънчевите лъчи, леко зачервено. Бе пето поколение войник - дядо му бе един от главните дейци на Революцията. Опита се да жигоса тези спомени някъде там, на парченце в ума си, което се молеше да не изгуби.


- Господин Никитин, добре дошли - срещу него стоеше възрастен стюард, сръчно поправящ ръкавела му с една ръка, докато с другата придържаше позлатена кръгла рамка. Видя в огледалото мъж с обръсната глава и стъклено зелени очи, като топче за игра, стъкнат в грациозно изпипан костюм. Усмихна се на едно аз, непознато, но толкова удобно, намести се в него, плъзна се, досущ като в калъф. Не помнеше нищо, освен някакви новогодишни фойерверки и едно силно чувство за глад, което дразнеше корема му. Пътуваше с първа класа за Петербург, а стюардесата му намигаше безсрамно. Поднесе му сьомга под капак, графин със <Столичная> и пясъчнокафява папка, воняща на смърт с револвер в тъмна и безлюдна улица.


Беше нечий бъдещ Немезис. Може би твоя..

Василий Никитин aka Мълчанието looks exactly like Joel Kinnaman