Заглавие: Домът на сем.Бекет Пон Дек 23, 2013 4:23 pm
Това бе място, което Венера трудно можеше да нарече дом. Нали уж дома е място, на което се чувстваш защитен и в свои води, а при нея никога не бе така. През повечето време тя мечтаеше да бъде някъде другаде и единственото местенце, на което успяваше да се почувства добре, бе малката ѝ таванска стая.
В дом като този, няма как да не се спомене и стаята, в която господин Бекет уреждаше "срещите" на дъщеря си. Студено, безлично помещение, което винаги бе в перфектно състояние. Ирония - точно в това се беше превърнала Венера.
Смеховете идваха сякаш от сънят ѝ. Провлачени и грозни, като на клоун от филм на ужасите. Чуваше ги толкова близки и ясни, че чак цялото ѝ тяло настръхваше неприятно, а клепачите ѝ потръпваха. Въпросът бе дали сънува, или предвкусваше поредната дълга нощ от живота си. До толкова беше свикнала да спи през деня, че режимът ѝ тотално се бе преобърнал. Нямаше начин да успее да посрещне сутрешните лъчи, защото по това време бе достатъчно уморена, че да иска да заспи. Обикновено имаше време за един душ, който далеч не отмиваше мръсотията и срама, а след това лягаше върху похабения матрак и опитваше да забрави и тази нощ. Е, да забравиш никога не се получаваше, когато на следващата нощ това се повтаряше отново, а после пак, и пак. Беше намразила всичко свързано с мъжкия пол. Самото присъствие на член на това съсловие караше корема ѝ да се преобръща и сърцето ѝ да препуска бързо като кон държан дълго в плен и сега най-накрая пуснат на свобода. Ах, свобода, Венера жадуваше да научи истинското значение на тази дума, но за жалост нямаше изгледи това да стане. Може би щом навърши осемнадесет години, най-накрая щеше да събере смелост и да вземе живота си в свои ръце, но за момента тази една година ѝ се виждаше твърде далеч. Както бе предположила, смеховете си бяха напълно реални и ставаха все по-силни, достатъчни за да могат най-сетне да я изтръгнат от съня ѝ. Русокосата се размърда в леглото си и миг по-късно се изправи търкайки очи. В гърдите ѝ отново се бе настанило онова чувства, че нищо хубаво не ѝ предстои. Стана мудно, а пружините на матрака изскърцаха на умряло за пореден път, звукът обаче не ѝ направи впечатление, защото в същото време вратата на стаята ѝ се отвори широко и на прага ѝ се озова Михаил - най-малкият от братята ѝ. - Татко ме прати да ти кажа, че те чакат. Приведи се във вид и слизай. - единствено рече Миша, след което затвори вратата и Венера се заслуша в отдалечаващите се стъпки. - Мъж да си в това семейство. - измърмори под носа си девойката, след което измъкна една рокля от старият сандък до леглото ѝ, и я навлече Двадесет минути по-късно, Венера слизаше бавно по стълбите, които водеха към основната част на дома ѝ. Прекоси тесния коридор в чийто край забеляза майка си, седяща до вратата на всекидневната, отново навела глава към пода, покорно чакайки някой да назове името ѝ или да я извика по какъвто и да е било начин. Момичето поклати глава и дори не удостои майка си с поглед, а направо влезе в помещението, из което се носеше тежка миризма на цигарен дим пренесен с алкохолни изпарения. Погледа ѝ пробяга по обичайните обитатели, преди един от тях да я шляпне по дупето и дръпне към себе си, докато останалите се смееха гръмко. Всички, с изключение на един, който виждаше за пръв път.
Адриан Проданов
Posts : 8 Join date : 21.12.2013
Заглавие: Re: Домът на сем.Бекет Сря Дек 25, 2013 10:28 am
Влизайки в тази сграда, Адриан очакваше запазена домакиня на около четиредесет да му поднесе чай и да го попита с какво се занимава. Външния изглед на къщата предразполагаше към наистина задушевна семейна обстановка. По нищо не можеше да заподозреш за вихрещото се вътре. Дори Адриан не подложи на съмнения тази приятна на глед обстановка. Въпреки че знаеше къде отива, той започна да се съмнява в крайния резултат и душата му нямаше нищо против да се стопли от един хубав чай и приятната компания на това семейство. Дори при тези обстоятелства, Ад беше готов да подаде ръка на господин Бекет и да му помогне да се издигне в обществото, докъдето беше възможно. Проданов бе посрещнат доста подобаващо. Сърцевината на тази къща се оказа далеч от реалността, която си представяше. Чувстваше се като почетен гост, разположен на едно от най- удобните места и сякаш умишлено му се падаха печеливши карти... или поне имаше късмет, който необяснимо защо обещаваше съвсем скоро да го изостави. Затова, като човек с мярка, Адриан изостави изграта на карти и се присъедини към останалите господа, които разговаряха на висок глас и пиеха уиски. Проданов беше мълчалив, сдържан, сякаш се пазеше за една определена част от вечерта. Отпиваше спокойно от чашата си с кехлибарна течност и седеше до огромния прозорец. Светлината се възспираше от дебелите завеси и създаваше една особено задушевна обстановка. На фона на разговорите се разнасяше лека и приятна музика. Всичко изглеждаше толкова интелигентно! Всеобщият смях го накара да извърне поглед от масата, на която лежаха пулове почти безстопанствено. Шарките им му бяха повече от познати. Някога беше увлечен силно по покера, после изведнъж загуби всичко и се оттегли. Сега, когато отново имаше пари за себе си и народа от Третия свят, се бе завърнал към игрите. Огромната ръка на неприятен господин се залепи върху малкото, дамско дупе. Затаи дъх за момент, загледан в начина, по който разполагаха с това тяло. Тяло... вероятно на дете или на някоя много младолика двадесет годишна, но залагаше предимно на първия вариант. Дълга, руса коса. Бездушни очи... поне на пръв поглед не можеше да открие нищо. – Не, не, моля! – вдигна ръка Адриан и прекъсна целия цирк. Разбута присъстващите и се придвижи към центъра на малкото шоу. Отпи за последно от чашата си и я остави в ръцете на един недоволен магнат. Плесна с ръце и дръпна момичето настрани от разгонения мъж. Обърна се към аудиторията и се усмихна хищнически. – За да направите една курва елитна трябва да я предразположите към елита – викна театрално Адриан и подаде ръка към русокосата. Улови нейната и я придърпа към себе си. Ръката му прилично се настани на кръста й, място, на което трудно можеше да се определи дали бе на задника или наистина на кръста. Притисна я към себе си и целуна малката й, нежна ръка, оказала се толкова малка между неговите пръсти. – Ето така трябва да се отнасяте с елитните курви. Въодушевен и силен смях се разнесе из помещението.
Venus.
Posts : 12 Join date : 22.12.2013
Заглавие: Re: Домът на сем.Бекет Сря Дек 25, 2013 11:02 am
Венера отново заби силно нокти в дланите си, почти до кръв. Същите тези длани, които по-късно гледаше и прокарваше пръсти по отпечатъците, които сама си беше оставила. Всъщност да си причинява болка не беше нещо ново, бледите белези върху кожата на корема ѝ, все още привличаха погледи, но те далеч не бяха съчувствени или нещо такова, дори предизвикваха смях и противно съжаление. Може би беше хубаво, че се е научила да бъде безчувствена и студена, така беше далеч по-лесно да приеме съдбата си, освен това сълзите бяха само за слабите, а тя беше ли от тях? Не. За поредна вечер беше център на внимание и ѝ оставаше единствено да гадае с кого броени часове по-късно щеше да се качи в онзи нейна така омразна стая. Все пак някак си Венера се беше оказала ключа за издигането на баща ѝ за това той я ползваше по всеки възможен начин без срам, че се възползва от собствената си дъщеря. Какво ли го интересуваше него, предвид факта че бе най-безсърдечното и безчувствено копеле, което тя някога щеше да познава. По странно стечение на обстоятелствата, малката Бекет се озова в непознати ръце, които се отнасяха с нея с една особена нежност. Тази нежност обаче накара корема ѝ да се преобърне и цялото ѝ тяло да изтръпне от внезапна вълна на страх. И друг път беше усещала едно по-специално внимание, по-нежно и внимателно, но по-късно разбираше че всичко е с една и съща цел и сега това нежно отношение я караше да настръхва. Погледа ѝ остана забит в земята, дори за миг не погледна към непознатия мъж – тялото ѝ остана сковано, а по върховете на пръстите си вече усещаше нещо топло и лепкаво. - А, Венера. – измърмори изведнъж баща ѝ, като се изправи от мястото си и се обърна към новобранеца. – Това е дъщеря ми. – добави с една особена гордост, която далеч не беше на място. От какво беше горд? Че я наричаха елитна курва, за това ли се бе борил толкова години да има момиче? Погледа му се премести върху русокосата, след което прокара ръка през няколко кичура коса и ги премести зад ухото ѝ. - Тя се отнася с изключително внимание към гостите ми. Най-вече към важните. Нали така миличка? – попита я той, а сините стъклени очи на Венера се забиха в него като кинжали. Погледа ѝ издаваше нескрито презрение и чиста омраза. - Да. – през зъби отговори блондинката. Никак не искаше да си отваря устата, но знаейки че по-късно има вероятност да си изяде боя, предпочиташе да отговори, вместо да се събуди с поредната доза синини, които майка ѝ да се чуди как да прикрие. Баща ѝ се засмя заедно с останалите в стаята, а очите на Венера отново се преместиха към пода където се търкаляха угарки от цигари и изпушени фасове. - Адриан, тя е на твое разположение. - добави след малко Бекет, като намигна на госта си.
Пет Фев 28, 2014 1:19 pm by Alina Grace
