[ i've got blood on my name ]

Posts : 57 Join date : 22.12.2013

[You must be registered and logged in to see this image.]

Eleanor Griffith aka Eve | 22 | вестоносец

Плътните стени на тунела поема тропотът на стабилните токове на обувките ѝ и го утроиха. Шумът прокънтя по улиците и привлече погледите на няколко улични кучета и котки, както и бездомните, приели ъглите на сградите за свой дом, сгушени сред найлон и кашони. Те обаче останаха глухи за последвалия приглушен вик, когато неизвестно тяло я отблъсна към една от стените. През тънкия шлифер тъмнокосата усети хладните прегръдки на неравната повърхност, които не вещаеха нищо добро.
- Знам, че знаеш какво искаш и че ще ми го дадеш. – проехтя дрезгав глас и тя действително знаеше какво желае непознатия, но не бе толкова сигурна, че ще си го получи. Въпреки че под шлифера надничаше надупченият чоропогащник, а нагоре късата рокля също не покриваше огромна част от тялото ѝ, Еланор нямаше нищо общо с тези жени. Въпреки че живееше в тази част, а не някъде другаде, тя имаше пари, с които да плати наема си и не зависеше от поредната доза, която да я отведе до нейната лична нирвана. Въпреки че известно време имаше нужда от тези опиати, сега бе чиста и умът ѝ бе достатъчно трезв, за да отблъсне мъжа от себе си.
- Махни се от мен, животно такова. – изкрещя в лицето му и ръцете ѝ, свити в юмруци, се забиха в гърдите му. Фатална грешка. Докара му единствено леко замайване, което май повече се дължеше на алкохола, отколкото на удара, както и задух, но с това дойде и некоординираното замахване от негова страна, което поради разликата в ръста се оказа точно в десетката. Ударът бе поносим. Първоначално усети просто огънят под кожата си и бе убедена, че мястото се зачерви както се случваше с доматите на пролет или лято. Честно казано нямаше представа кога зрееше въпросния зеленчук, но това не бе от значение. Последва втори в областта на ребрата, който я накара да се присвие и свлече на земята. Мъжът я налази като удавник и сигурно му бе далеч по-лесно, когато не се налагаше да пази равновесие на два крака. Еланор не знаеше дали това бяха сълзи, които проблясваха в ъглите на кафявите ѝ очи или просто следа от сценичния брокат. В едно бе сигурна обаче. Всичко щеше да свърши точно тук и сега и просто се надяваше, че мъжът ще е достатъчно милостив просто да я убие след като я опетни с похотливите си намерения. Не се притесняваше от болката или унижението, защото тях бе свикнала да преглъща.
По улиците отекнаха нов чифт стъпки. Доста по-уверени от нейните, както и доста по-плавни като че ли имаха намерението да спрат и точно това направиха.
- Отдръпни се от нея. – проехтя плътен мъжки глас и точно когато Еланор се надяваше, че нещата не могат да станат по-лоши, те като че ли бяха на път да я убедят в обратното. Не успя обаче да овладее онази крилата надежда, която искаше да я убеди, че могат единствено да се подобрят.
- Чакай си реда, приятел. – изръмжа нападателя и сравнението с диво и обезумяло от глад куче бе най-удачното, което тъмнокосата можеше да направи в момента. Влагата се просмукваше в дрехите ѝ и я караше да трепери неудържимо под тежестта на мъжа. Тишината бе прекъсната от едно самотно щракване и миг по-късно над главата на непознатия се появи насочено дуло на сребрист револвер.
- Отдръпни се или ще се простиш с живота си. – настоятелно се обади отново онези плътен и магнетичен глас. - И „приятел“ ще викаш на изроди като самия себе си.
За пиян другият мъж се изправи сравнително рязко и успя да избие оръжието от ръцете на другия. Еланор извика, когато при падането си то гръмна и запрати един куршум към стената. Двамата се сблъскаха като мечки и се чу звукът на пукнати кости. Всичко в нея крещеше да се възползва от момента и да избяга, но Еланор намери сили единствено да се свие в един тъмен ъгъл. С няколко удара непознатия повали нападателя ѝ и извърна поглед към нея. Единственото, което направи бе да ѝ подаде ръка, докато забърсваше кръвта от ъгъла на устните си.

Administrator Posts : 206 Join date : 20.12.2013

Одобрена!! :)