[You must be registered and logged in to see this image.] име: по рождение е Елеонор Примроуз Борделик, но след изчезването си се подвизава с Нора Примроуз. възраст: 22 раса: крадец на сънища дарба: създаване на илюзии, хипноза
'Смъртта' й малко или повече съответстваше на цялото й съществуване и същност, а именно трагична. След изчезването си, тя променя името си и имигрира в Англия. Нора е родена в Марсилия, Франция в семейството на любяща и грижовна майка и работлив баща. Внезапно майка й получила инфаркт и починала, което довело до огромна драма в семейството. Наложило се Елеонор да бъде отгледана основно от бавачки, защото баща й трябвало да поеме и задълженията на вече починалата си съпруга. Тъмнокоската нямала много различни занимания от четенето и стрелбата с лък. За разлика от повечето си връстници, тя просто била доста интелигентна и затворена в себе си след инцидента в семейството. През по-голямата част от относително нормалния си живот била самотна и меланхолична. Смъртта й връхлетя близките й като непредвидена буря. Тъкмо беше навършила деветнадесет, най-накрая избягала от кошмарите и продължила напред, готова да замине за Париж, където да учи и да се установи. Никога повече не била намерена. Всъщност нямало никакви доказателства, че Нора наистина е мъртва, но е по-лесно да си представим това, от колкото, че е крадец на сънища, нали?
• every saint has a past Винаги съм си мислела какво ли щеше да стане, ако имах обикновен живот. Нали се сещате - порастване, преминаване през толкова много необмислени грешки, някои от които са напълно незначителни, а други живото променящи. Съществуване без бягство от останалите останалите, без убиване на невинни хора, неподозиращи за съществуването ми. Може би щях да се омъжа, да имам деца. Всъщност със сигурност щеше да стане така, защото с баща като Мартен Борделик нямаше да имам особен избор. Не ме разбирайте погрешно, той беше добър човек, много добър човек. Изключително амбициозен и отдаден на семейството си, винаги опитващ се да осигури най-доброто за него. В живота си имаше само едно единствено разочарование - раждането ми. Или по-скоро раждането ми като момиче. Неговата най-съкровена мечта била да има син, продължаващ така аристократичния и чистокръвен род. Но все пак той е отличен актьор, винаги е прикривал този свой копнеж доста умело, а аз от своя страна правех всичко възможно, за да го карам да се гордее с мен, компенсирайки по всевъзможни начини качествата, които Мартен е очаквал цял живот да има детето му. Занимавала съм се с какво ли не, стигнах и до стрелбата с лък, което всъщност доста ми харесваше. Пораснах внезапно. Започнах да имам самостоятелен живот, бях готова да отида в друг град, за да започна образованието си и да поема своя път. Но тогава се случи именно това, което преобърна цялото ми съществуване. Една вечер бях нападната от престъпник. Всичко това ми е доста замъглено в съзнанието, защото страхът беше превзел тялото ми. Но моментът, който си спомням най-добре, е яростта на похитителя ми и последваното внезапно съжаление. Взе всичките ми ценности, след което безусловно ме преби. Нали знаете за светлината в тунела? Е, аз бях напът да поема, но някаква необяснима сила ме спря. Събудих се около десет часа по-късно, на тротоара на същата улица, където бях изпаднала в безсъзнание. Нямах представа какво се случва. Нещо в тази нощ ме беше променило, изпитвах нужда да изчезна от лицето на света и да започна някъде на чисто. След дни ровене в старите книги на тавана разбрах за потеклото ми на "крадец на сънища"... Баща ми сигурно щеше да ми го каже, ако бях момче, нали? Избягах от родния си дом, не се върнах повече никога. Хората там си мислеха, че съм мъртва. И по-добре.
• every sinner has a future Никога не съм искала да бъда крадец на сънища и бих направила всичко, за да прекратя този свой живот. Мисли, които не споделям с никого, които са скрити дълбоко в душата ми и не смятат да излизат на бял свят. Защо? Защото вече се промених. Малкото момиченце изчезна, заменено от безчувствената жена с ледена обвивка, недопускаща никого до себе си. През годините съм се справяла само и единствено сама, не съм разчитала на никого. Уверих се, че това е правилният път, единственият начин за оцеляване. Живях на различни места, срещах различни хора. Всичко това ме промени. Скитайки и бягайки от съдбата си, се озовах именно тук.
p.s. ако може да ми смените никнейма на Nora Primrose.
Последната промяна е направена от Nora Primrose. на Пон Дек 23, 2013 8:25 am; мнението е било променяно общо 1 път
Reaven Shapiro Administrator
Posts : 393 Join date : 01.09.2012
Заглавие: Re: Nora Primrose Пон Дек 23, 2013 8:15 am
Дабрите са строго определени от расата: [You must be registered and logged in to see this link.] следователно, не може да си безсмъртна. Infact, никой, дори лидерите не са.
Последната промяна е направена от Reaven Shapiro на Пон Дек 23, 2013 8:20 am; мнението е било променяно общо 1 път
Nora Primrose.
Posts : 9 Join date : 21.12.2013
Заглавие: Re: Nora Primrose Пон Дек 23, 2013 8:18 am
В интерес на истината прочетох няколко пъти въпросните разяснения и нито веднъж не видях къде са посочени дарбите конкретно на крадците на сънища. Съжалявам, най-вероятно просто съм доста разсеяна и не съм забелязала. Както и да е, сега ще го оправя.
Reaven Shapiro Administrator
Posts : 393 Join date : 01.09.2012
Заглавие: Re: Nora Primrose Пон Дек 23, 2013 8:22 am
Без да се заяждам, има четири различни теми с разяснения, ако ги беше прочела поне по веднъж, вероятно щеше да схванеш...като всички останали. Anyways, когато си оправиш героя ще бъдеш одобрена. Добре дошла и приятно прекарване!
Nora Primrose.
Posts : 9 Join date : 21.12.2013
Заглавие: Re: Nora Primrose Пон Дек 23, 2013 8:26 am
Да, може би наистина щях да схвана, моя грешка. Оправих всичко. (:
Reaven Shapiro Administrator
Posts : 393 Join date : 01.09.2012
Заглавие: Re: Nora Primrose Пон Дек 23, 2013 8:27 am