A dreamy-eyed child staring into night. On a journey to storyteller`s mind

Александър Петрович // Години: 28 // Вестоносец // FC: Jensen Ackles 

Дарба: Вижда близкото минало и бъдеще

Винаги съм мечтал за спокоен и нормален живот, но така и не получих такъв. От малък усещах, че нещо не ми е наред, но не знаех какво. Нямах перфектни родители. Всъщност те дори не можеха да се сложат в графата безразлични родители. Двамата души, които смятах за мое семейство винаги са ме мразили, особено баща ми. Като малък много страдах от тази липса на любов, но когато пораснах просто започваше все по-малко да ми пука. По скоро през цялото време се опитвах да разбера какво точно не ми е наред. Разбирах, че съм различен от останалите. Понякога ми се привиждаха разни неща, но не откривах смисъла им. В повечето случаи виждах неща от близкото минало, но това беше всичко. Мислех, че изпадам в някакви летаргични състояния, при които си припомням моменти, които са ми направили впечетление. Но когато станах на 14 започна истинския кошмар. Започнах да виждам случки и хора, които никога не съм срещал. Всичките тези халюцинации ме побъркваха и това направи впечетление на останалите. Родителите ми решиха, че съм полудял и с изключително голямо удоволствие ме изпратиха в болница за лечение на психични заболявания. Да, родителите ми ме пратиха в лудница. И така забравиха за мен. Годините ми в болницата не бяха от най-приятните, а и нямаше как да бъдат.  Спомените ми от там са обвити в  мъгла. През повечето време бях дрогиран с лекарства, а през малкото случаи, в които бях в съзнание отново получавах познатите си видения. Със всяка следваща година ми даваха все по-силни лекарства и аз започвах да мисля, че просто съм напълно изкукал и няма надежда. След като всичките тези лекарства не спираха халюцинациите ми, значи нищо нямаше да ми помогне. Вече съвсем се бях отчаял и исках да сложа край на живота си, когато се случи нещо неочаквано. В общата стая, където пациентите прекарвахме свободното си време, настана бунт. Лекарите се опитаха да го потушат, но част от тях бяха жестоко ранени от въоръжените с вилици и други подръчни материали болни. През цялото време стоях и наблюдавах всичко като в транс. Вече бях виждал това, с всички подробности. Чак сега осъзнавах какво се случва с мен. Не получавах халюцинации. Всичко, което виждах бяха видения от миналото или бъдещето. Не полудявах. Бях си напълно наред. За жалост обаче нямаше как да докажа това на лекарите в лудницата. Лека полека започнах да замислям план за бягство и една вечер ми се отвори късмета. Сестрата, която ми даваше нощната доза лекарства, забрави да затвори вратата. Бавно и безшумно се излязох и се промъкнах в кухнята. На следващия ден, когато доставяха храната, успях незабелязано да се измъкна. За пръв път от много години вижда небето, не през решетки. Всичко беше толкова хубаво и красиво и ме опияняваше, но аз нямах време за губене, затова бързо потеглих за  най-близкия град. Скрих се там за няколко дни и започнах да правя проучвания. Исках да разбера какво съм аз. След дълго време ровене в книгите най-накрая попаднах на отговора, който търсех. Аз бях вестоносец. Това обясняваше виденията, а и белега, който имах от както се помнех. Желанието ми да науча нещо повече ме отведе в Окръг 1, окръга, в който живееха вестоносците.Не знам какво ме очаква тук, но съм жаден да науча всичко за себе си и расата ми, а и не се страхувам от неизвестното.