baby i'm a sociopath ::Clara

Posts : 9 Join date : 20.12.2013

[You must be registered and logged in to see this image.]
Clara Kwein|| 21|| child of words|| district 4|| fc::Nina Dobrev

- Какво направи, дете? - В гласа на стария мъж се усещане страх, студ, абстрахиране дори, от неговата дъщеря. Куеин просто се опитваше да се защити, да защити и семейството си, макар начина по който го направи бе странен дори и за нея. Учуди я, изуми я.
Мъжът, който бе нахлул в къщата на семейството и' тъкмо щеше да дръпне спусъка на пистолета, който бе опрял в главата на баща и'. "Не, не стреляй" беше изкрещяло момичето и въпреки, че очакванията и' бяха да не спре заради нейните ридания, той го направи, спря. "Остави ни намира" мъжът започна да отстъпва назад и когато Клара най - накрая осъзна, че го контролира, чрез словото си, чувството за отмъщение и хладнокръвие се надигна в нея, тя се изправи пред него и с най - самодоволната усмивка му заяви да се застреля. Мъжът среден на ръст, доста як с гола глава - опря пистолета в главата си и дръпна спусъка, като мозъкът му буквално изпръска върху белите стени.
Как? Защо? Тя не бе сигурна, какво в действителност бе направила, но нямаше и да се покае от постъпката си, понеже трябваше да отмъсти.

- Повтарях ти го от много време Фредерик, тя е една от тях. Не трябваше да взимаме това дете. - майка и' плачеше, стенеше от болка, но болката и' бе психическа, по - скоро преминаваща в разочарование, разочарование от Клара, от един изрод според нея.
- А, какво? Може би трябваше да я оставим пред вратата, която я донесоха. Или пък да я сложим пред нечия друга врата? - говореха за Клара сякаш бе предмет, предмет, който никой не искаше и всеки се чудеше как да е отърве от него.

Думите им се запечатваха в съзнанието на брюнетката, предизвикваха я, но имаше нещо в нея което и' казваше да не прави нищо. Един глас - напътстваше я. Това бе нейната съвест, но в един момент като, че ли всички добри чувства се бяха изпарили от съзнанието и’, не се доверяваше на разума си, на съвестта си, бе водене от първичните си инстинкти. Трябваше да оцелее, да отмъсти, бе водена от яростта и това чувство напираше най – силно у нея в момента.
„Животът ви свършва сега, вземете пистолета и се самоубийте” не и бяха биологични родители, но все пак я бяха отгледали и да, меко казано тя уби родителите си или по – точно поръча техните самоубийства.
Докато старата жена се навеждаше леко към пода, за да вземе падналия от ръцете на крадеца – пистолет, промълви нещо, което наистина отключи силната емоция на омраза у Куеин.
- Никога не съм те смятала за дъщеря. Ти беше просто едно сираче, оставено пред вратата, което знаех че не трябва да взимам и се оказах права, ти си изрод. Грешка на природата. – брюнетката сви зъби и забърза крачка отнемайки пистолета и насочвайки го към средната на ръст жена, лека пълничка и с прошарена коса.
- Убий ме, това ще докаже що за изрод си. Давай, дръпни спусъка Клара, никога не си имала смелостта, да видим дали си я придобила вече. Давай. – предизвикваше я. Мислеше, че ще и’ се размине, но момичето бе придобило хладнокръвие, смелост.

- Както пожелаеш „майко”. – устните и’ се изкривиха в самодоволна усмивка след което дръпна спусъка и повтори случката и с мъжа, който я бе отгледал.

Administrator Posts : 206 Join date : 20.12.2013

Одобрена!

» Clara and Alice.