find light in the the beautiful sea I choose to be happy;
2 posters
Автор
Съобщение
Angélique Montesquieu
Posts : 14 Join date : 21.12.2013
Заглавие: find light in the the beautiful sea I choose to be happy; Съб Дек 21, 2013 5:56 pm
-Бабо, ела.
Гласът, който обикновено се извисяваше в остър вой или неистов крясък, този път бе принизен до шепот, който можеше да остане нечут. Но Лорън Смит имаше изключително развит слух, факт, който вероятно се дължеше на слепотата й, споходила я преди десет години. Анджелик си спомняше отлично инцидента, както щеше да си спомня и тази сцена. Животът й бе наситен с разнородни събития, бе колоритен, разнообразен. Имаше от всичко по малко-разочарованията на малкото момиченце, когато разбра, че не Дядо Коледа, а баба й нощем се промъкваше, за да подрежда подаръците под елхата; щастието и тъгата по първата любов; съчувствието и състраданието към по-малките й осиновени братя и сестри. Вероятно бе добра идея да си води дневник, но никой не бе възпитал този навик у нея, а и застанеше ли пред белия лист с химикалка в ръка сякаш блокираше и всичките й мисли, които се канеше да изрази с думи, излитаха през едното й ухо. Но нощем се връщаха. Връщаха се в сънищата й. От дете бяха толкова ярки и реални, че нерядко я оставяха в мълчание часове, обмисляща преживяното и дали то наистина се е случило. Но това бе просто плод на фантазията й (или както по-късно бе уточнено:способностите й) и доказателство за това бе винаги затопленото й легло и омачканите чаршафи, които свидетелстваха за нощ, прекарана в сън, а не в сомнанбулстване.
Сега стоеше нерешително в средата на стаята, премигваше с очи и се чудеше дали отново не сънува, не й се привижда и всичко това е глупава илюзия, която ще изчезне в мига, в който пищната фигура на Лорън влети в стаята. Нищо такова не се случи. Баба й влезе, а от ръцете й на малки капчици се стичаше вода по новия килим. Дядо й остана неподвижен в люлеещия се стол, все тъй посинял и скован, без пулс. Мъртъв. Анджелик не се страхуваше от смъртта, а просто бе изненадана. Живееше с представата, че хората, които я бяха отгледали с които я свързваше мимолетна роднинска връзка, ще бъдат до нея вечно, дори когато тя си замине от тази къща, създаде собствено семейство и идва на гости с внуците им. Пулсът й бе ускорен, а в съзнанието й се блъскаше един голям въпросителен. Беше я страх да погледне към Лорън. Вътрешно предчувстваше, че всичката тази болка и тъга, които при нея отсъстваха, ще проличат върху сбръчканото изражение на старицата. Още бе в шок и не искаше да се сблъсква с реалността.
-Обади се на свещеника.
Това бяха единствените й думи за цял живот. Никой никога не я чу да проговоря отново, а Анджи още носеше спомена, който не й навяваше толкова тъга, колкото вина, че не е страдала достатъчно много за дядо си. Той беше добър човек и тя го осъзнаваше, осъзнаваше и това, че той бе прекарал половината си живот, изхранвайки и нея, въпреки че нямаше основателна причина.
Стоя две минути неподвижно, но изведнъж сякаш някаква невидима ръка я разтърси и в просъница се добра до телефона, набра познатия номер (със свещеника бяха добри приятели в онези времена), промълви няколко несвързани изречения и след десет минути на врата се позвъни.
Анджелик Монтескьо; двойно гражданство; отгледана от баба си (Лорън Смит) и втория й съпруг (Джон Смит), след като биологичната й майка я оставя на прага на къщата; баща в неизвестност; Лорън и Джон осиновяват две момичета и три момчета от близкия дом, но Анджелик ги приема като част от семейството и така и не се поинтересува как дойдоха в къщата; живее в края на окръга, спретната къща; посещава редовно училище; тормозена, заради произхода на дядо си (афроамериканец); общителна, обича да контактува с различни хора, проявен талант и интерес към изкуството; способности-създаване на илюзии, манипулиране; настояща професия-художник;
Пет Фев 28, 2014 1:19 pm by Alina Grace
