Кафенето

Денят бе хубав и имаше слънце макар и да бе Декември но това не значеше че бе топло и хората наоколо се бяха облечени в топли дрехи и ръце пълни с коледни покупки.докато вървеше между хората с безизразно лице Нейт се оглеждаше наоколо в и виждаше колко са щастливи те.Вървеше и си мислеше дали и той някога ще бъде така щастлив с някой.
Така размишлявайки той стигна кафенето където имаше среща със сестра си.Той влезе вътре и се огледа все още бе сутрин и нямаше много хора вътре повечето си взимаха кафета в картонени чаша за навън.Той се огледа наоколо и се насочи към една маса близо до прозореца.
след минута две се появи усмихнато момиче и попита дали ще иска нещо.
Той се усмихна също и каза че чака някого и след това ще поръчат заедно.
Нейт и Моника  си правиха такива седмични срещи още откакто той пристигна тук и това бе доста отдавна.
Нейт погледна през прозореца в забързаните хора едни на работа, други кой знае къде.В следващия момент звънчето на вратата се обади и без да се обръща знаеше кой е това.Той стана обърна се и се усмихна на сестра си.
-Здравей-отвърна той и пак се усмихна

Рядко се случваше, Моника да е във добро настроение, но ето че днес можеше да каже, че е щастлива. Може би причината беше, че щеше да види брат си? Твърде вероятно. 
Стана от леглото и седна пред тоалетката си. Взе една голяма четка за коса и започна да вчесва русата си, копринена коса, след което отвори гардероба си и взе чифт дънки и една блуза, които навлече. Грабна чантата си и излезе. Погледна часовника на ръката и установи, че има десет минути за да стигне до кафенето. 
Малко по-късно тя влезе и камбанката на врата издрънча. Пред нея се появи брат и', усмихнат до уши. 
-Здравей, Нейт! -каза Моника, като се наведе и го целуна по бузата. След това се обърна към сервиотьорката. - За мен едно капучино.
Тя се усмихна, но Навара не последва примера и'. Вместо това се обърна към брат си и проговори: 
-Е, братко. Какво става с теб? Какво ново тази седмица?

-Нищо интересно,хората идват да им предскажа бъдещето както винаги-отвърна той и се усмихна пак. Нейт можеше да бъде себе си в присъствието на сестра си не знайно защо.в нейно присъствие той се чувстваше защитен.
Двамата седнаха на масата и сервитьорката донесе поръчката на Моника.
-За мен същото и един боровинков мъфин-отвърна той на момичето и се усмихна леко тя също му се усмихна и отиде да му донесе поръчката
-А ти как си нещо ново около теб-попита Нейт на свой ред 
-Някой мъж може би, ако има такъв трябва го видя и да "поприказвам" с него-отвърна той и и намигна и се усмихна леко.
Той се обърна към прозореца и погледна през него виждайки хората да вървят напред и назад с червени носове и бузи от студа той се усмихна и се обърна към Моника в този момент момичето дойде с поръчката му.
-Благодаря-отвърна той 
-Нещо интересно из окръга, някоя клюка или нещо пикантно-отвърна той и се усмихна лукаво и я погледна.
Той можеше и да вижда в бъдещето но не го правеше, защото къде би била забавата от това знаеш какво ще стане, макар и той да го знаеше се опитваше да не мисли за това и затова се поставяше на течението и къде то ще го отведе.

Моника се засмя. 
-Хахаха! Скъпи ми братко, успокой се! И сама се справям доста добре във "плашенето" на мъжете. Иначе всичко си е по старому. Няколко от повелите станаха дезертьори, но не мисля, че е проблем. Лесно бих се справила с тях стига да се покажат, но са се изпокрили като мишки. А щом те играят ролята на мишки, аз ще играя котката. Ще ги чакам мирно и кротко, без да си правя усилия да ги търся. Рано или късно ще се покажат.
Навара, отпи от кафето си. 
-А и защо ме разпитваш такива неща? Все пак ти си оракулът, можеш да видиш бъдещето!
Вдигна едната си вежда.
-Знаеш ли .. чудя какво би било, ако се бяхме родили нормални хора. От онези обикновените,  които манипулираме? Всичко щеше да е различно. Но тогава пък, нямаше да мога да се насладя на тези обувки знаеш ли?
Изсмя се тя и показа чифт черни ботуши с висок ток.

-Много добре знам че можеш и сама , все пак това е мой дълг като твой брат-отвърна той и се усмихна и отпи от кафето си
-Явно са доста глупави,но няма да те лъжа ще има други които ще го направят не знам причината за това все успява да се укрие от моя поглед, което не е на добре.Означава че някои иска да остане не зaбелязан и това ме тревожи, но както и да е има време за това.Важното че всичко сега е наред и е спокойно идват празници.-каза той и отчупи парче от мъфинът и го лапна.
Може и да съм Оракулът не надничам в чуждите съдби ей така грубо е а и не винаги е хубаво да знаеш всичко губи се стъпката от незнайното и вълнуващото.-отвърна той и я погледна в очите.
После погледна през прозореца където минаваха забързани минувачи всеки замислен в своя малък свят. Нейт Остана така минута две и се обърна към 
-Понякога, но какво му е хубавото да си нормален да си натъпкан в един калъп със всички останали . Нямаше да сме Ние, повярвай ми знам виждал съм го. Хората са най интересни когато са различни един от друг има разнообразие от характери предпочитания и т.н. ако ме разбираш-отвърна той и и намигна леко и скри усмивката си зад чашата докато отпиваше от нея.
-Между другото хубави ботушки "Jimmy Choo"-отбеляза той и я погледна