[You must be registered and logged in to see this image.]● Xavier Samuel, Alexander Skarsgård, Ben Barnes, Dylan O'Brain, Cam Gigandet, Max Carver /по избор, но все пак съм слонна за договаряне/
● Дезертьор; Крадец на сенки, Повелител, Вестоносец /по избор/
● Раян Търнър /може да се промени/
● от 24 до 29 години /по избор/
● Има връзка със Лола. /рп-то е задължително, за това този който вземе героя, ако може да пише постове над десет реда./
Кехлебарените очи на червенокосата до него се впиха в лицето му. Колко мразеше, когато тя го погледнеше така. Всяко една от клетките му трепваше. Имаше чувства към нея, но му беше трудно да го признае. Все пак той е Раян Търнър - вечния кръшкач. А сега.. стоеше пред това момиче, което дори не можеше да нарече негово. Връзката им беше тайна, скрита .. Дори може би невъзможна. Та тя беше дъщерята на банкера, дете на думите.. а той.. Той беше просто дезертьор, предал семейството и останалите от неговия вид. И все пак го беше направил, заради нещо по - добро.. според него.
"Не му е времето да мислиш, за това." Някакъв вътрешен глас му прошепна тези думи. Той поклати глава и просто притисна голото телце на момичето още по-близо до него. Знаеше, че им остава съвсем малко време заедно, преди тя да каже за пореден път, че трябва да върви, преди баща и' да забележи, че я няма толкова време. Целуна я по челото, и някакво същество вътре в него измърка. Обичаше да бъде с нея. Някак си му харесваше човека, в който се превръщаше. Не беше озлобен и не се държеше като егоистичен задник. За съжаление това ставаше, само и единствено в нейно присъствие.
Докато мислеше всички тези неща, не усети как Лола беше се отделила от него и беше започнала да събира дрехите си от пода.
Остана загледан няколко секунди, докато тя покриваше тялото си, с ненужните дрехи. Ненужни поне според него.
-Ела с мен.
Каза той. Просто думите излязоха от устата му, преди да ги спре. Не че искаше.
-Какво? -Лола се вторачи в него, все едно го виждаше за пръв път.
-Чу ме. Ела с мен в окръг 0. Стани дезертьор.
-Ти си луд. -каза тя, през смях и облече блузата си.
-Луд съм по теб. -отвърна и' той като стана от леглото и се приближи до нея. Обожаваше аромата на косата и'. Нещо смесено между ванилия и канела.
Лола продължаваше да го гледа с изражението от преди малко.
-И защо да го правя?
-Защото и ти си луда по мен.
Червенокосата се изсмя и погледа надолу, но после върна погледа върху очите на Раян.
-И от къде сте толкова сигурен, господин Търнър?
Той обви ръка около кръста и' и я притисна към себе си.
-Защото чувам сърцето ти, как бие лудо, щом си толкова близо до мен.
Лола не издържа и впи устни в неговите. Мамка му, той не можеше да живее без вкуса на тези нейни, плътни устни.
-Е? Ще дойдеш ли?
-Но .. -замълча. Изглежда обмисляше предложението.- Но аз нямам нищо в себе си .. нито дрехи, нито нищо необходимо.
-Имаш мен. Не ти ли стига?
-Аз съм момиче.. Забрави ли? Нека се срещнем довечера.. При старата мелница.
-Ще те чакам.
-Знам. -отвърната момичето, странна усмивка. В очите и' имаше блясък, който той до сега не беше виждал. Хареса му.
-Защо тази усмивка?
-Баща ми, ще ни убие. И мен и теб.
-Няма, значение.. Нали ще умрем заедно?
Раян целуна Лола за пореден път и тя се запъти към вратата.
-Лола..- викна подир нея, преди тя да излезе.
-Да?
-Обичам те. Винаги съм те обичал.
-Винаги съм го знаела, Раян. И аз те обичам.
След това тя излезе през вратата, оставяйки Раян сам със мислите му. За първи си казваха "Обичам те". За първи път, Раян казваше тези думи.
Все още, го осмисляше. И все пак беше факт. Утре по това време, вече нямаше да се страхува да я хване за ръка пред всички, да я целуне, да каже, че тя е само негова..
Пет Фев 28, 2014 1:19 pm by Alina Grace
